Северна България

Северна България, лежи между Дунав и билото на Стара планина, съответства на площта на бившата римска провинция – Мизия Мала. На юг от него лежеше Тракия, и на север Дакия. Въпреки варварските нашествия през 3 век, Мезя, до създаването на България през 681 r., той остава част от Източната Римска империя. В тази земя са разположени Плиска и Преслав, исторически столици на Първата българска държава и Велико Търново – столица на Втората българска империя. През петте векове на турско владичество Русе и Видин са били северните крепости на Османската империя. Доста по-късно, по времето на българското национално възраждане, били построени известни манастири: Преображенски и Троянски. По време на Руско-турската война през 1877-1878 големите битки при Плевен и на прохода Шипка решават съдбата на съвременна България.

За туристите, пътуващи от Румъния, Северна България е врата към страната. Много хора избират да преминат границата на Моста на приятелството в Русе, докато по-практично решение е използването на ферибота Калафат-Видин. Стара планина има отлични условия за планинско катерене. Общо взето, струва си да посетите този регион на България.

DOBRICZ

Почти половин век градът се наричал Толбухин, в чест на съветския генерал Фьодор Толбухин, който командваше войските на 3-ти украински фронт. Руските войски също бяха тук през годините 1877-1878. Поляците се биеха и в двете армии, но те рядко се запомняха, чрез поставяне на паметници. В момента старото име Добрич е възстановено, с произход, като цялата земя на Добруджа, от името на болярина Добротич, който владее наследството на брат си Балик. В близост до площада има архитектурен музей на открито, със стари занаятчийски работилници и народни таверни.

На югоизток от Добрич се намира село Оброчище, с един от най-старите мохамедански манастири в Европа. Вътре в сградата има гробница, където е погребан последният турски светец, Ак-Азал-Баба.

SILISTRA

На пет километра от града по маршрута от Добрич, на мястото, където са преминали войските на Аспарух, основателят на българската държава, издига се статуята на конниците на хана. На мястото на тракийското селище през I-II век. Император Траян построил „силна крепост”, тоест Дуросторум. Тук е бил разположен 11-ият римски легион. Византийците щурмуват след римляните, призовавайки града от гръцкия Доростолон, a od VII до X w. е бил известен като Drystyr (също и Дристра). След това в продължение на векове Силистра преминава от ръцете на византийците в ръцете на българските царе, докато накрая турците изгониха и двамата.

Запазени са римски укрепления, Гробница от 4-ти век. с фрески, изобразяващи портрети на мъртвите. В бившата турска крепост на хълма се намира Археологическият музей с находки от района на Силистика (гюлета, rydwan centurionów). Има и средновековна турска часовникова кула и православна църква.

ЕЗЕРО СРЕБЪР

На запад от силистиката, между село Сребирна и Дунав, Езерото Сребирна лежи, природен резерват, вписан в списъка на ЮНЕСКО. Гнезди тук 160 видове водни и блатни птици, м. в. рядък розов и бял къдрав пеликан.

ТУТРАКАН

Разположен е на река Дунав на хълм, заобиколен от лозя. Това е важно пристанище за риболов. Римляните построили тук крепостта Трансмариска, след това е превзет и укрепен от византийците, най-накрая турските войски бяха разположени тук в продължение на пет века, охраняващ преминаването през Дунава. Има романтични фолклорни винени барове и градински кафенета.

RAZGRAD

Разположен е на река Бели Лом. Около града, която римляните наричали Абрит, укрепените стени на лагера са оцелели, фрагменти от обществени комунални сгради и жилищни къщи. Има и средновековна часовникова кула, издигната през 1614 r. огромна джамия, с фрески, украсяващи стените.

Околности на града – Попово, Садина, Любиен, наречен така в чест на люблинските хусари, който е защитил селото от турците – са били мястото на много битки и схватки на полски войски, воюващи в руската армия във войната с Турция.

Хусари от Люблин

След Руско-турската война, 1877-1878 r., в която участваха десетки хиляди полски войници, и повече поляци загинаха край Плевен, отколкото при Варна през 1444 r., семействата на падналите потеглят към свободна България, да отнесат останките на своите близки обратно в родината си. Опечалените се разходиха до бойните полета на Бяла и Попово, на река Черни Лом, близо до Садова и близо до село Бекерин-Еникьой. Но те открили гробовете добре поддържани близо до Бекерин-Еникьой, с кръстове, поддържан от нечия грижовна ръка.
8 Люблински хусарски полк, формиран в Люблинско губернаторство, той избута от Дунава. Попово изглеждаше непревземаема крепост. Овчарят диадо Кено от село Бекерин-Еникой показа на поляците пътя от изток, където нямаше валове. Хусарите превзеха Попово, и след това ги оставиха, защото руските командири заповядаха да отстъпят. Тогава жителите на Люблен дойдоха при полските хусари с новината, че турците палят селото им, те убиват хора. Полски хора, срещу стратегическите планове на руснаците, те нападнали турците и завзели селото. Турците се завръщат скоро и хусарите отново водят тежки битки. Подпоручик Михал Барановски от Люблин е убит, Антони Завишински, Мачиаш войници, Пени и толкова много други… Имената им се появяват на паметника, издигнат между Садина и Люблен. Любиен – Българска транскрипция на името Люблин – to ta bioska Bekerin-Enikoy.

TYRGOWISZTE

Разположен е в долина на река Врана. Пътят до климатичния здравен курорт Омуртаг води през прохода Тирговица. Има пещери зад прохода край село Лулака. На юг има малки градове, архитектурни музеи на открито: Koteł и Żerawna. Създадена през 16 век. Kot et е известен със своите килими. Дървените сгради са в стила на българското Възраждане. Koteł е българската дума за „котел”. Името идва от източниците, чиято вода бълбука като чайник. Най-старите дървени къщи в raerawna, с куполни покриви и украсени рамки за врати и прозорци и резбовани тавани, построена през 17 век. Сградите са построени върху каменни основи и каменни стени, в които има тежки порти, са заобиколени от отделни ферми. Албена беше от Черавна, героинята на романа на Йордан Джоуков, също родени в това село. „… Докато вървеше, всички затаиха дъх… излъчваше тайнствен чар, които проникнали и опиянили. Тази жена беше пълна с грях, но тя беше красива.” В семейния дом на Йордан Йовков сега се помещава Етнографският музей. Албена живееше някъде наблизо.