Турски плен

Турски плен

Продължи почти пет века – от 1396 направете 1877 r. След завладяването на България Баязид I неочаквано трябваше да се изправи срещу татарския хан Тимур, което в 1402 r. бие го и го залавя. Тогава синовете на цар Тирно и Видински се разбунтували, за жалост, кърваво потиснат от Сюлейман, син на Баязид I.. След завладяването на Солун и Сърбия Мурад II се подготвя за експедицията до Константинопол, столицата на Византийската империя, която вече не съществува. Папа Евгений IV обяви кръстоносен поход.
W 1443 кралят на Полша и Унгария, Владислав III Ягелон, тръгва срещу турците, Трансилвански войвода Ян Хуняди, Сръбският деспот Йежи Бранкович, както и българските войски. Кръстоносците възнамерявали да възстановят бившата слава на Византия и да освободят България, чийто крал трябваше да бъде Джон Хуниади.
Кръстоносните войски бяха победители – през август Мурад II в Сегед предава сръбските земи на Бранкович и подписва примирие 10 години. Примирието нарушава папския легат Джулиан Цезарини три дни по-късно, обещавайки на кръстоносците да помогнат на папството и Венеция. Бранкович се разправи със султана отделно, запазване на Сърбия. W 1444 r. кръстоносците отишли ​​в Константинопол, поне това беше тяхната цел. Султан Мурад II обаче премина морето и настигна войските на Владислав III Ягелончик и Ян Хуняде край Варна. В битка, водена 10 Ноември полският крал падна, Кардинал Цезарини е убит от превозвач, когато папският легат избягал, натоварен с богатство. Хуняди изтегли войски в Унгария. W 1453 r. Турците превзели Константинопол. След тази победа турците, до поражението на унгарския крал Лудвик Ягелончик при Мохач през 1526 r. окончателно превзе Сърбия, Босна, Албания, Черна гора, направете 1552 r. Славония, Войводина, Унгария, Трансилвания и Молдова.

Турското население постепенно населява равнините, принуждавайки българите да се местят в планините и други по-малко плодородни райони. Българите бяха принудени да правят крепостничество, и след това да плащат високи данъци, което покриваше и Църквата. Хората биха могли да отидат в църквата, при условие обаче, че не са били нито големи, нито близо до джамии (затова българите често крият църкви под земята). Българската църква се оглавяваше от гръцкия патриарх в Константинопол, назначен от султана. Той купи патриархалното си достойнство от султана за голяма сума, и след това продаде епископското достойнство. Турски търговци и занаятчии доминираха в градовете.

Българският елит оцелява в изолирани манастири, Рилски, Троянски или Бъчковски. През целия период на турското пленство монасите всъщност бяха единствената група грамотни хора. Те записаха историята на нацията, те са писали религиозни договори, те защитаваха и изучаваха стари книги. Българският народ пък създаде прекрасни песни, възхвалявайки делата на царете, вождове и любими герои – hajduków. Този оцелял фолклор ще представлява мост между византийско-българската култура от XIV век и романтичната литература от XIX век.