Тракия – KOPRIWSZTICA

Тракия от древни времена, по време на управлението на гърците и римляните, беше много по-обширен от настоящия, само две трети от които са в България. Река Марика (протичаща през Пловдив) изтича вода от района и тече по-на юг, създавайки границата между днешна Гърция и Турция и вливаща се в Тракийско море в устието. В Свиленград, на Марица, три държави се срещат. Българската равнина Горнотракла е обвързана между Средна гора и Родопите. На изток се среща с Черно море.

Столицата на Българска Тракия е Пловдив. В този град можете да видите останките от римско и турско време. Чисария в северната част на Пловдив е най-известният източник на минерална вода от римско време. В Пловдив, Копривщица и Бачков манастир са най-големите паметници на Възраждането.

KOPRIWSZTICA

Това живописно село (разположени на ниво 1030 м) в Средна гора, 113 км източно от София, е внимателно запазен като отворен град музей на Възраждането. Разпространено е над долината, сред буйни пасища и борови гори,- до него от главния път води 12 км криволичещ път. легендата го има, че един красив българин бил толкова омагьосан от турския султан, че този й е дал ферман (от тур. указ) изключване на Копривщица от задължението за плащане на данък и разрешаване на жителите му да яздят коне и да притежават оръжие. Градът е основан в края на 14 век. от бежанци, бягащи от турските нашественици.
Разграбени от бандити в 1793, 1804 и 1809 r. и в средата на XIX век. Копривщица е възстановена и по това време е град, равен на размера на София. Тук е, 20 април 1876 r., Тодор Каблешков започва въстание срещу Турция, което в крайна сметка доведе до турско-руската война през 1877-78. След като си възвърна независимостта, през 1878 r. Български търговци и интелектуалци напускат своите планински заслони, преместване в градовете. Kopriwsztica запази външния си вид непроменен и до днес.
Потвърждението за всички тези събития може да се намери в различните музейни къщи и паметници, намиращи се тук, но дори и без тази интересна история, селото е забележително. Калдъръмените му улички се криволичат сред ниското, къщи с червени плочки, малки каменни мостове над бавно струящи се потоци пленяват туристите. Градът украсява 388 регистрирани домове – архитектурни паметници на Копривщица. Прекрасно е да се скитате из този град, обаче не може да се забрави, че тук живеят други хора. Не бива да сте любопитни и хората, които срещате, трябва да бъдат, говоря dobyr den (Добро утро).

Ориентация и информация

Повечето музейни къщи и други съоръжения, предназначена за посетители на селото, се намират в близост до парка, в който се помещава Мавзолеят на жертвите на Априлското въстание (има саркофаг с пепелта на падналите въстаници). Срещу мавзолея е Центърът 20 април, с хан долу и ресторант горе. Не далеч на запад, в горната част на улицата, има магазин за подаръци, също предлагат водачи, карти и пощенски картички. Тук се продават и билети, даващ право на посещение на всички местни музеи (1500 лъвове). Ако билетната каса е затворена, Билети могат да бъдат закупени в Oslekowata Kyszta (Къща на Osleków). Всички музейни къщи са отворени целогодишно, с изключение на понеделник, за часове. 7.30-12.00 i 13.30-17.00.
В Копривщица няма място за съхранение на багаж. Можете обаче да попитате служителя на автогарата, да държиш под око нещата известно време. В южната част на селото има банка Biochim.

Разглеждане на забележителности

В Копривщица има два вида къщи. Дървените къщи имат каменен под на приземния етаж, и дървена на първия етаж, има две стаи на всяко ниво – те са построени по този начин до средата на XIX век. През втората половина на века се използват по-богати орнаменти, ясно моделирани на сгради в стила на Пловдивската архитектурна школа. Просторните дневни са характерни за тези късни къщи, резбовани тавани, слънчеви веранди, многоцветни фасади и еркерни прозорци.

Точно до магазина за сувенири се намира къщата Oslekowa (1856 r.), в миналото е принадлежал на богат търговец. Просторният интериор и стилизираното обзавеждане правят впечатление на посетителите. Зад каменната ограда, в края на улицата има гробище, и там е гробът на поета Dimcz Debelianow. Поставената върху нея скулптура показва майка, която нетърпеливо чака завръщането на сина си (Ще умра и ще се родя отново в светлината). На заден план можете да видите църквата Св.. Богородица (1817 r.), който минава покрай, за да влезе в Къщата на апостола на свободата, революционерът Тодор Каблешков – сега музей на въстанието в 1876 r. (описания на български език). И тази къща, и Dom Oslekowa представят стила на сградата, приложим в по-късната архитектура на Копривщина. Продължаване на юг, стигаме до малък каменен мост над поток Бяла, където е изстрелян първият изстрел във въстанието през 1876 r. Паметникът се казва Pyrtwata Puszka (първи изстрелян паметник). На пиедестала има имена на въстаниците. Точно до автогарата има училище Св.. Кирил и Методий (1837) – второ основно училище в България, които започнаха да учат на български (първото беше училището в Габрово).

Други музеи, изброени в билета, са Къщата на Дебелянова (1832, се намира в близост до къщата на Ослеко). Дом Лубена Караветова (1834-1879, сега музей, документиращ живота на идеолога на това въстание) и се намира на склона, в югоизточната част на града, Дом Бенковски (1831 r.). Георги Бенковски командваше въстаническата кавалерия по време на легендарните набези към Средна гора и Стара планина. По време на една от експедициите си той е заловен от турците. Стълбите зад къщата водят до огромната конна статуя на известния командир. Георги Бенковски – Йежи Бенковски – седнал на кон, той гледа замислено към долината. Къщите на Каравелово и Бенковски идват от по-ранен архитектурен период.

Страници: 1 2